Две деца, една съдба

Няма натрошени бисквити по пода. Играчките са прилежно подредени. Никой не плаче – "обуй си обувките". Безупречна чистота. И ред.

Росен и Севда Христови създават семейство през 1997 г. Имат две деца – Емануил и Радостина. Когато Емко е на 3 месеца, лекарите му поставят тежка диагноза, която по-късно е открита и при сестра му – митохондриална миопатия. Децата страдат от трайно физическо и умствено увреждане. Според лекарите заболяването е генетично.

Мама и татко обаче категорично отказват да настанят децата си в държавна институция. Те приемат това като свое призвание! Искат да се грижат и да обичат тези малки създания сами, въпреки че децата не могат да ги нарекат "мама" и "татко".

Севда има диплома по икономика, но днес е "просто майка". Росен е брилянтен пианист. Те са посветили живота си на денонощна грижа за своите безпомощни Емко и Ради. Лишени от възможността да работят друга професия, те получават само минимална социална пенсия като лични асистенти, докато нуждите от медикаменти, терапии и консумативи са огромни.